0177: Работната заплата се приема като възнаграждение за полагания труд по силата на трудов договор (Rabotna zaplata).

Тя е паричен израз на стойността на полагания труд /работна сила/ и е социална категория, което означава, тя трябва да осигурява средства за поддържане и възпроизводство на работната сила.
Цената на труда се определя от състоянието на пазара на труда.

Работната сила е уникална стока. Тази уникалност се изразява във факта, че работната сила може да произвежда много повече продукция, отколкото нейната цена. Тази особеност я отличава от всички стоки на пазара и я прави привлекателна за работодателите.

Регулирането на заплатите, което по-правило е държавна и фирмено организирана дейност, обезпечава провеждането и практическото осъществяване на определена политика на доходите.

В условията на пазарно организирано стопанство политиката по заплатите намира израз в регулаторната дейност на държавата и отделната фирма /организация/, търсейки израз в създаването на условия и предпоставки за проявление на същността на работната заплата, за свободно договаряне на трудовите възнаграждения между субектите в производството, за осигуряване на равнопоставеност между работодатели и работната сила при договарянето, в изискването за наличие на здравословни и безопасни условия на труд, за утвърждаване на задължително минимално равнище на заплатата и определени добавки към нея и т.н.

Като цяло тенденцията през последните години е официалните заплати в частния сектор да са по-ниски от тези в обществения. Там средната заплата представлява около 70% от тази в обществения през последните години. Тук обаче, трябва да имаме предвид, че данните за частния сектор биха могли да не са съвсем точни.

В частния сектор делът на опериращите в сивата икономика фирми е сравнително по-голям. Това се потвърждава от скорошно представително проучване на НЦИОМ, според което около 90% от работещите в обществения сектор се осигуряват върху цялото си брутно трудово възнаграждение, докато в частния сектор това се случва с около 41%. Също така около 22% от работещите в частния сектор изобщо нямат договор.

Следователно имаме основания да смятаме, че действителното равнище на заплатите е значително по-високо и е възможно дори да надвишава това в обществения сектор.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––------